Един стол, един разговор.

Стол се отдръпва малко по-назад от масата. Седалка се обръща към компанията. Преди разговорът да започне, предметите вече са направили първата крачка. Определят разстоянията, отварят малко място за още някого, дават ни повод да спрем.

Обичаме да гледаме на стола като на малка архитектура. Краката носят тежестта. Облегалката задава посока. Седалката е мястото, където конструкцията среща тялото. Малка промяна в наклона или извивката е достатъчна, за да се почувстваш различно.

В нашия прочит на гръцкото всекидневие столът е и покана. Ела, седни. Има време за още една история. Понякога е достатъчно две седалки да се обърнат една към друга, за да се случи среща.

Kafeneio започва от това просто наблюдение. Позната форма напуска обичайната си среда и се превръща в рисунка. Разговорът продължава по друг начин.